Селището Балчик възниква през VI век пр.Хр като гръцка колония. Неговите първи заселници го наричат Круной (извор) поради изобилието от бликащи извори в околността. Развитието на лозарството е причина по-късно града да приеме името Дионисопол. Сегашното име на града се споменава през XVI век.
По време на османското робство в близост до града са изградени няколко каменни воденици. Главните източници на вода са изворите Акбунар (Бял кладенец) с дебит 300 л/сек и Данакьоз (Телешко око), от които водата е излизала под налягане. Водениците се запазили до началото на Румънската окупация (1913) в Североизточна България. Благодарение на изобилието на изворна вода територията на днешния парк е била като зелен оазис сред варовитите и незалесени хълмове. През 1921г. при обиколката си на Добруджа, румънската кралица Мария забелязва това приказно място. То и напомня за красотата на остров Малта, където е преминало детството й. По нейно желание са купени водениците, лозята и овощните градини – терен по крайбрежието с обща площ около 360 дка. Паркът е оформен по проект на френския паркостроител Юлиус Жанин (1879-1936).
Изграждането на двореца започва през 1924г. под личното ръководство на италианските архитекти Америго и Аугустино. Основното строителство продължава до 1931г. След това до 1936г. са построени помощните сгради – караулката, вилите „Сюита”, „Избънда”, „Синята стрела”, „Моара”, „Гъбата”, „Гутман”, „Принц Николай”. Архитектурата на сградите е смесица от стилове – старобългарски, мавритански, готически и ориенталски. Като общо впечатление, обаче, се налага ориенталският стил.
Паркът е разположен по протежението на крайбрежието, източно от двореца, и обхваща площ от 50дка. Ивицата има ширина 60-70м, дължина повече от 400м и денивелация на терена от 0 до 40м. В строителството се отличават 3 етапа – първоначално е оформена частта около двореца и водопада, след това голямата крайбрежна тераса около „Римската баня” и накрая – „Градината на Аллаха”. Тези елементи определят и скелета на общата композиция на парка, в която преобладава геометричният стил. В парка се открояват няколко обособени части:
-Централна част около двореца
-Теренът около вила „Гъбата”
-Парковият кът при вила „Избънда”
-Парковият кът при вила „Сюита”
-„Градината на Аллаха”
-Градината при ротондата „Римската баня” и Алеята с кремовете
-Гетсиманската градина
-стопанска част и опитно поле
През 1926г., като се съобразява с денивелацията на терена, Ю.Жанин оформя терасите. Те са наредени амфитеатрално над самата сграда на двореца и го свързват композиционно с терена, малката декоративна сграда, наречена „Пушалня”, и околната среда.
След изграждането на терасите зад двореца и над него през 1929г. е построена калдъръмената алея, която свързва двореца, изхода и вила „Избънда”. В близост до алеята през 1929-1931г. е оформен красив водопад с височина на пада 8-10м.
Парковата част, която следва рекичката и водопада и носи името „Синята вълна”, е изградена и оформена по протежение на най-ниската крайбрежна тераса през 1930-1933г. По дългата й ос са изградени множество канали и басейни. Интересен елемент в композицията на този кът е „Римската баня”. В нея сполучливо е използвана и вградена от архитектите стара чешма (от 1865г.), а също и оригинален правоъгълен басейн.
След изграждането на „Синята вълна” като задънка на Алеята с кремовете, е направен малък параклис (1932г.) Непосредствено до него през 1933-1936г. започва строежът и на т.нар. Гетсиманска градина. Тя е разположена в най-източната част на парка. По нейната дълга ос, по подобие на парковия кът „Синята вълна”, са прекарани канали. Този кът е характерен с обилна растителност и някои редки дървесни и храстови видове – хинап, райска ябълка, нар, смокиня, холандски лалета, бегонии, кремове и др.
Върху най-горната тераса над парковия кът „Синята вълна” през 1931г. е построена едноименна вила „Принц Николай”. Непосредствено до нея се оформя и парков кът, наречен „Градината на Аллаха”. Дългият воден канал, редицата кипариси, многото декоративни кюпове (теракота), пренесени специално от Бесарабия, и изобилието от цветя дават основание това затворено пространство да бъде причислено стилово към мавританските дворове.
През 1933-1935г. след „Градината на Аллаха” е оформен теренът между вилите „Гутман” и „Сюита”, разположен върху най-горната тераса, точно над двореца.
Изграждането на пространството около вила „Гъбата” се осъществява през 1933-1935г. На това място между съществуващите лозя е прокарана само алейна мрежа. С много умение и вкус е използвана малка рекичка – с нейната вода са изградени два водопада. Те умело са включени в околното пространство (единият висок 8м, а другият 18м). Водите на рекичката са преведени по специални канали, разположени по дългите оси на всяка от терасите.
Целият комплекс е наситен с много паркови и архитектурни елементи. Подпорните стени преодоляват майсторски теренните разлики и придават хармонична специфика на архитектурата на комплекса. Характерните декоративни елементи – вазите и кюповете, са пренесени специално от Бесарабия. Обилна и разнообразна декоративна растителност, наброяваща понастоящем повече от 200 декоративни дървесни и храстови вида, над 500 вида цветя и около 600 вида кактуси, допълва архитектониката и обемно-пространственото изграждане на парка.
След смъртта на Ю.Жанин паркът е поверен на швейцареца Гутман. За неговата работа по поддържането на парка липсват данни. По време на Втората световна война паркът е изоставен. През 1946г. по силата на междудържавна спогодба румънската държава предава кралската резиденция на България. Комитетът по култура и изкуство превръща двореца в почивен комплекс за дейците на науката, културата и изкуството.
По това време парка е в много лошо състояние – разрушени са доста подпорни стени вследствие свличане на почвените пластове, растителността е изоставена без грижи. Същата година започва постепенното възстановяване на отделните паркови части.
През 1952-1953г. с постановление на Министерския съвет паркът при двореца „Балчик” е обявен за филиал на Университетската ботаническа градина в София. За технически ръководител е назначен В.Момчилов. В продължение на 13-14 години (1954-1968г.) под ръководството на директора на Университетската градина – Никола Минчев, е създадена богата и красива колекция от кактуси. Свличане на земни маси през 1956г. разрушава един от интересните паркови елементи – т.нар. „Пушалня”, разположена западно от двореца.
През 1965-1968г. са предприети редица мерки около двореца и плажа пред него, за да се заздрави терена и да се запази съществуващия парк, вече оценен като произведение на парковото изкуство.
В наши дни територията на бившата резиденция на румънската кралица Мария е със статут на културна ценност.
През 1987г. комплексът е деклариран за паметник на културата, като наименованието му е „Архитектурно-парков комплекс „Двореца”.
През 2002г. комплексът е обявен за групов архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парковото изкуство с категория „от национално значение”
„Архитектурно-парков комплекс „Двореца” е един от 100-те национални туристически обекта. Дворецът е отворен за посетители целогодишно, включително в почивни и празнични дни. Достъпът до него става срещу такса от 10лв за възрастни,2лв за деца (от 7 до 18). Входът е безплатен за деца до 7 години и хора с увреждания. На територията на двореца се организират редица културни мероприятия. Комплекса разполага с две конферентни зали, експозиционни зали и галерия. Част от вилите в комплекса днес са обособени като вилно селище с три звезди.
