В зависимост от сроковете за внасяне торенето е основно, припосевно и подхранване.
Основното торене се прави едновременно с обработката на почвата (оране). Прилагат се торове с продължително действие, каквито са органичните торове и някои от минералните (фосфорни и калиеви). Дълбочината на заораване зависи от разтворимостта на хранителните вещества и механичния състав на почвата.
Припосевното торене се прилага непосредствено преди или едновременно с засаждането на растенията или засяване на семената. Ползват се основно минерални торове, които снабдяват растенията с достъпни хранителни вещества необходими за засилване на слабо развитата коренова система на растенията докато са в млада възраст. При посев торовете се заравят 2-3 см по-ниско от семената.
Подхранването се прилага през целия период на вегетация, с цел осигуряване на специфичните хранителни елементи необходими при различните фази на развитие на растенията. Прилагат се основно минерални торове, като през периода на растеж и образуване на пъпките трябва да преобладава азота, а в периода на цъфтеж, образуване на плод и узряване трябва да преобладават фосфорът и калийят. Може да се прилагат и органични торове, но торенето на тревни площи с оборски тор не е препоръчително, поради наличието на семена от плевели.
Начините на торене също са различни в зависимост от вида на растителността, която ще се тори както и от сроковете на торене. Те могат да бъдат разпръснат, редов, гнездов.
При разпръснатото торене торовете се внасят с основно наторяване на почвата, както и при подхранването и припосевното торене на тревни площи.
При редовото торене торовете се прилагат в бразди или в ивици при подхранването и припосевното торене по редови насаждения (жив плет и др.), както и около кореновата бала на ново засадените едро размерни дървета.
При гнездовото торене торовете се внасят на местата на засаждане на дървета, храсти и някои многогодишни цветя.
Въпреки, че лалето е доста пластична култура, т.е. лесно се приспособява към почти всякакви почвени и климатични условия, най-добре се развива на открити, слънчеви и защитени от ветрове места. По-късните сортове понасят засенчване, при което цъфтежът им се удължава.
Преди засаждане луковиците се сортират, като болните и наранените се отделят. Дезинфекцията с подходящи препарати е гаранция за здрави растения.
Луковиците се засаждат през есента (от края на септември до средата на октомври) на лехи. Предварително се отварят бразди, които се покриват с почвата от следващата бразда. Дълбочината на засаждане зависи от механичния състав почвата, както и от вида и големината на луковиците. По-дребните се засаждат по-плитко, а по-едрите – по-дълбоко. Съществува неписано правило че дълбочината на засаждане трябва да се равнява на 2-3 пъти диаметъра на луковицата. Същото се отнася и за разстоянията между тях. Препоръчва се след засаждането лехите да се мулчират (покрият) със слама или торф. По този начин луковиците се предпазват от измръзване и пресушаване през есента когато се вкореняват.
На много тежки глинести почви лалето не се развива добре и в такива случаи трябва да се внасят едрозърнест речен пясък или перлит. Почвите с кисела реакция (Ph<6) са неподходящи за отглеждането му. Най-добре е, когато почвената реакция е неутрална до слабо алкална. Много леките песъчливи почви също не са подходящи за отглеждане на лалета и изискват внасяне на оборски тор или торф. Внасянето на пресен оборски тор, дори и в малки дози, при засаждането води до загниване на кореновата система. Ако почвата не е особено плодородна преди засаждане е препоръчително бавно действащ тор, например костно брашно. Отглежданите в контейнери луковици се нуждаят от редовно подхранване за разлика от тези в градината, тъй като запасите от хранителни вещества бързо се изчерпват. Използват се течни торове или такива с дълготрайно действие.
През вегетацията почвата трябва да се плеви редовно и да се поддържа умерена влага. Това спомага за увеличаване на височината на цветоносното стъбло и за по-продължителен цъфтеж. Засушените растения формират по-дребни луковици, а ново формираните луковици се удълбочават в почвата.
При луковиците за доотглеждане (за наедряване) цветовете се отстраняват. Това мероприятие (декапитация) се прави в момент, когато цветовете са отворени (прашецът в прашниковите торбички е напълно узрял). Тази манипулация се извършва ръчно. Всички цветове се събират и се изнасят далеч от площите, засадени с лалета. Необходимо условие е листата и цветоносното стъбло да се запазят, след прецъфтяване, тъй като продължават да асимилират и да натрупват пластични вещества в луковицата.
Луковиците на лалетата най-добре ежегодно да се изваждат от почвата, когато листата пожълтеят наполовина и покривната люспа на луковицата придобие светлокафяв цвят (май-юни). Не трябва да се избързва или закъснява с това мероприятие. Рано извадените луковици не успяват да узреят. Те са слабо устойчиви на болести и през следващата година не се развиват добре. Закъснялото изваждане (при пълно засъхване на надземната част) води до загуба на посадъчен материал – малките луковици се разпадат и остават в почвата. Извадените луковици се поставят на тънък пласт в щайги и се просушават на сенчесто, проветриво място, след което се почистват и се сортират. Не трябва да се излагат на слънце, дори и за кратко време! Съхраняват се до есента в сухи, тъмни и хладни помещения.
[gallery ids="2302,2301,2300,2299,2298,2297"]
