Снимки на зелени площи в Холандия
Зелени площи, паркова мебел,зоологическа градина,ботаническа градина и съоръжения за детски площадки и спорт в Амстердам.
Езера
При включването на спокойни водни повърхности в общото композиционно решение на парковите творби, се разчита на тяхното благоприятно въздействие върху психо-физическото състояние на човека и отмора на очите. Те се срещат в парковете в най-различни форми и големина. Оформят се в близост до изгледни площадки, скални кътове и в подножието на каскади, водопади и др.
Често в големите езера се поставят дюзи за мощни фонтанни струи. В по-големите езера могат да се отглеждат водни птици и риби, които допълнително усилват ефекта на естествените водни площи.
Водни огледала
Гладката водна повърхност отразява близко засадената растителност или художествена пластика. В други случаи при, при по-плитки водни площи, се използва прозрачността на водата и се търси декоративен ефект чрез рисунъка на дъното – мозаечни изображения, облицовки с геометрични фигури и др. Водните огледала се ситуират в най-отдалечените и спокойни кътове на парка, където има места за отдих и съзерцание. Срещат се и в най-натоварените части на градския площад.
Шедьоврите на парковото изкуство в България – парк „Евксиновград“ гр. Варна
Този шедьовър на българското парково изкуство се намира на 8км североизточно от Варна. Разположен върху крайморска ивица с дължина 3 км. В източния край на парка, в близост до морето, са руините на ранновизантийска крепост, която огражда малък нос известен с турското име Чаталташ (раздвоен). По – рано носът се е наричал „Свети Яни”, на името на манастира „Яни колеси”, от който има запазени останки до ден днешен.
Паркът е изграден върху наклонен на юг, насечен терен. Земите му са заети с лозя и отделни екземпляри плодни дървета. Западно от нос Соганлък площта на парка се пресича от река Кестричка бара.
Изграден е като лятна резиденция на Княз Батенберг (1879 – 1886), дворецът се намира в средата на парка. Строежът му започва през 1881г. по проект на австрийския архитект Теобалд Лерс.
Югозападно от двореца се намирал манастирът „Св. Димитър”, построен в началото на 19 век. На негово място през 60-те години на 20 век са построени вили за почивка на членовете на правителството и на ЦК на БКП.
През 1884г., когато дворецът е още в строеж, по покана на Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Пецолд, парков директор при принц Фридрих Нидерландски. След 2 години пред проектни проучвания Карл изготвя проект, съобразен с желанията на българския княз и одобрен от него. Детронирането на Батенберг спира изпълнението на проекта.
През 1888г. цар Фердинанд привлича в България френските специалисти Едуард Андре и Анри Мартине, за да изготвят проект за оформяне на парка и да осъществят изпълнението му. Реализацията на проекта започва 1890г. В периода 1890 – 1892г. се извършват основните работи по трасирането на партерната част и моделирането на терена. Засадена е едроразмерна растителност, внесена от Италия, Унгария, Франция и Цариград. В изграждането на парка взимат участие също французинът Жан Моризе и чехите Антон Краус и Йозев Крехан. В края на 1893г. напълно е завършен парка на териториите южно, западно и северозападно от двореца. За напояване на парковите площи е изграден водопровод с 69 хидранта. По предложение на княгиня Мария – Луиза с указ на Фердинанд от 27 август 1893г. паркът е преименуван от „Сандрово” на „Евксиновград” – от гръцкото име на Черно море (Евксейнос понтос – гостоприемно море).
От 1895г. западно и източно от двореца започва усвояването на нови територии. Под ръководството на лесовъда Байкушев се залесява местността около нос Чаталташ. До 1912г. в основни линии е изградена плановата композиция на парковата част от крайбрежието, която се разстила значително на север около двореца. Партерът пред двореца – водната площ с бронзовите фигури и статуята на Нептун, доставена от Франция, е напълно завършен.
За селектирането на дървесните и храстови видове е поканен немския дендролог Ноймайер от Горската академия в Тарант. От 1921г. паркът е регистриран като филиал на царските ботанически градини. Голяма заслуга за доброто му поддържане през онези години има Георги Шипаров. През 1935г. негов приемник става Валтер Зибенхюнер. През същата година В. Зибенхюнер започва оформянето на Английската градина, на мястото на старо лозе, източно от оранжериите. Тя се отделя като парков сектор с пейзажна планировка и изключително разнообразие от дървесни и храстови групи. През 1940г. брястовете започват да загиват и поради това са подменени с дъб и липа.
Композиционно паркът се дели на два сектора – югозападен, наречен Френски парк, и североизточен – Английски парк. Във Френския парк доминира дворецът, като пред него се разстилат на две нива партери с геометрично решение. Композицията на партерите е изградена в ос с двореца и морето. На първата тераса е разположен малък басейн с водни лилии, а на втората е създаден боскетен сектор.
През 1953г. площта на парка е увеличена със 150 декара. Новите територии се оформят по проект на арх. Борис Шангов. От 1962г. под ръководството на проф. Л.Стойчев, инж. Колев, инж. Радев и инж. Кулелиев започва значителна реконструкция на растителните масиви. В новата част на парка и изградено значително строителство ръководено от Кирил Анчев, Димитър Керанов и Петър Събев.
В момента паркът се използва като резиденция на държавното ръководство, за посрещане на високопоставени гости. Посещенията на външни лица стават под формата на предварително организирани групи в определен ден и час.