При включването на спокойни водни повърхности в общото композиционно решение на парковите творби, се разчита на тяхното благоприятно въздействие върху психо-физическото състояние на човека и отмора на очите. Те се срещат в парковете в най-различни форми и големина. Оформят се в близост до изгледни площадки, скални кътове и в подножието на каскади, водопади и др.
Често в големите езера се поставят дюзи за мощни фонтанни струи. В по-големите езера могат да се отглеждат водни птици и риби, които допълнително усилват ефекта на естествените водни площи.
Могъществото на водата внушава респект към природата. Първите изкуствени водопади се появяват в древния Вавилон. Присъстват и в древна Гърция, след това и в Римската империя. Днес тези водни ефекти навлизат все по – широко в градските паркове. Те могат да се използват за заглушаване на типичните за градовете шумове, замествайки ги с приятния и естествен грохот от падането на водата.
Водните завеси, получени от специални дюзи, вкарват съвременно звучене. Особено силен ефект създава водната завеса, която се спуска от голяма височина.
Фонтаните намират широко приложение в градските пространства. Те имат подчертано официален характер. Големината и формата на фонтана зависи от пространството, в което ще се монтира. На един голям площад не би стоял добре фонтан с малки размери и обратното. Настилката около такъв воден елемент завършва цялостната композиция. Растителността трябва да е с умерено присъствие, за да не доминира над вертикалният воден елемент. Добре стоят сезонни цветя и ниски вечнозелени храсти в бордюр или в растерна композиция с настилката.
