Фонтаните намират широко приложение в градските пространства. Те имат подчертано официален характер. Големината и формата на фонтана зависи от пространството, в което ще се монтира. На един голям площад не би стоял добре фонтан с малки размери и обратното. Настилката около такъв воден елемент завършва цялостната композиция. Растителността трябва да е с умерено присъствие, за да не доминира над вертикалният воден елемент. Добре стоят сезонни цветя и ниски вечнозелени храсти в бордюр или в растерна композиция с настилката.
Всеки, който е съзерцавал планински поток или огледална повърхност на езеро сред природата, осъзнава въздействието на водата. Водните ефекти в градска среда съживяват и разнообразяват пейзажа. Те създават прохлада и комфорт по време на летните горещини.
Още от древни времена водните ефекти са присъствали в градините на аристократите от Вавилонската, Египетската, Гръцката и други древни цивилизации. Силното присъствие на водата в геометричните градини от времето на Ренесанса и Барока измества растителните композиции на втори план. Растителността служи за фон на множеството водни ефекти.
Водата и до днес продължава да присъства в градините и парковете като основен декоративен елемент с атрактивен и освежителен характер.
Професионалистите в сферата на парковото строителство са създали елементи на компонента вода в оформлението на зелените площи. Това са: фонтани, водни каскади, водни амфитеатри, водопади, водни огледала, декоративни басейни и езера.
При сполучливото подбиране и комбиниране на видовете растителност, трябва да се има в предвид участието на светлината и сянката, хвърляна от нея, върху водната повърхност, която се намира във вечно движение. Възприемането на предметите и детайлите се засилва от тяхната релефност. Тя може да бъде повишена зрително от контраста, получен при осветяването. Ето защо е важно не само създаването на фрагментите от композицията като елементи на крайбрежния ландшафт, но и намирането на подходящо място за тяхното разполагане. Така например подреждането на декоративна растителност в една композиция от южния към северния бряг на водната площ осигурява осветяване през по – голямата част на деня.
Този шедьовър на българското парково изкуство се намира на 8км североизточно от Варна. Разположен върху крайморска ивица с дължина 3 км. В източния край на парка, в близост до морето, са руините на ранновизантийска крепост, която огражда малък нос известен с турското име Чаталташ (раздвоен). По – рано носът се е наричал „Свети Яни”, на името на манастира „Яни колеси”, от който има запазени останки до ден днешен.
Паркът е изграден върху наклонен на юг, насечен терен. Земите му са заети с лозя и отделни екземпляри плодни дървета. Западно от нос Соганлък площта на парка се пресича от река Кестричка бара.
Изграден е като лятна резиденция на Княз Батенберг (1879 – 1886), дворецът се намира в средата на парка. Строежът му започва през 1881г. по проект на австрийския архитект Теобалд Лерс.
Югозападно от двореца се намирал манастирът „Св. Димитър”, построен в началото на 19 век. На негово място през 60-те години на 20 век са построени вили за почивка на членовете на правителството и на ЦК на БКП.
През 1884г., когато дворецът е още в строеж, по покана на Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Пецолд, парков директор при принц Фридрих Нидерландски. След 2 години пред проектни проучвания Карл изготвя проект, съобразен с желанията на българския княз и одобрен от него. Детронирането на Батенберг спира изпълнението на проекта.
През 1888г. цар Фердинанд привлича в България френските специалисти Едуард Андре и Анри Мартине, за да изготвят проект за оформяне на парка и да осъществят изпълнението му. Реализацията на проекта започва 1890г. В периода 1890 – 1892г. се извършват основните работи по трасирането на партерната част и моделирането на терена. Засадена е едроразмерна растителност, внесена от Италия, Унгария, Франция и Цариград. В изграждането на парка взимат участие също французинът Жан Моризе и чехите Антон Краус и Йозев Крехан. В края на 1893г. напълно е завършен парка на териториите южно, западно и северозападно от двореца. За напояване на парковите площи е изграден водопровод с 69 хидранта. По предложение на княгиня Мария – Луиза с указ на Фердинанд от 27 август 1893г. паркът е преименуван от „Сандрово” на „Евксиновград” – от гръцкото име на Черно море (Евксейнос понтос – гостоприемно море).
От 1895г. западно и източно от двореца започва усвояването на нови територии. Под ръководството на лесовъда Байкушев се залесява местността около нос Чаталташ. До 1912г. в основни линии е изградена плановата композиция на парковата част от крайбрежието, която се разстила значително на север около двореца. Партерът пред двореца – водната площ с бронзовите фигури и статуята на Нептун, доставена от Франция, е напълно завършен.
За селектирането на дървесните и храстови видове е поканен немския дендролог Ноймайер от Горската академия в Тарант. От 1921г. паркът е регистриран като филиал на царските ботанически градини. Голяма заслуга за доброто му поддържане през онези години има Георги Шипаров. През 1935г. негов приемник става Валтер Зибенхюнер. През същата година В. Зибенхюнер започва оформянето на Английската градина, на мястото на старо лозе, източно от оранжериите. Тя се отделя като парков сектор с пейзажна планировка и изключително разнообразие от дървесни и храстови групи. През 1940г. брястовете започват да загиват и поради това са подменени с дъб и липа.
Композиционно паркът се дели на два сектора – югозападен, наречен Френски парк, и североизточен – Английски парк. Във Френския парк доминира дворецът, като пред него се разстилат на две нива партери с геометрично решение. Композицията на партерите е изградена в ос с двореца и морето. На първата тераса е разположен малък басейн с водни лилии, а на втората е създаден боскетен сектор.
През 1953г. площта на парка е увеличена със 150 декара. Новите територии се оформят по проект на арх. Борис Шангов. От 1962г. под ръководството на проф. Л.Стойчев, инж. Колев, инж. Радев и инж. Кулелиев започва значителна реконструкция на растителните масиви. В новата част на парка и изградено значително строителство ръководено от Кирил Анчев, Димитър Керанов и Петър Събев.
В момента паркът се използва като резиденция на държавното ръководство, за посрещане на високопоставени гости. Посещенията на външни лица стават под формата на предварително организирани групи в определен ден и час.
