В зависимост от сроковете за внасяне торенето е основно, припосевно и подхранване.
Основното торене се прави едновременно с обработката на почвата (оране). Прилагат се торове с продължително действие, каквито са органичните торове и някои от минералните (фосфорни и калиеви). Дълбочината на заораване зависи от разтворимостта на хранителните вещества и механичния състав на почвата.
Припосевното торене се прилага непосредствено преди или едновременно с засаждането на растенията или засяване на семената. Ползват се основно минерални торове, които снабдяват растенията с достъпни хранителни вещества необходими за засилване на слабо развитата коренова система на растенията докато са в млада възраст. При посев торовете се заравят 2-3 см по-ниско от семената.
Подхранването се прилага през целия период на вегетация, с цел осигуряване на специфичните хранителни елементи необходими при различните фази на развитие на растенията. Прилагат се основно минерални торове, като през периода на растеж и образуване на пъпките трябва да преобладава азота, а в периода на цъфтеж, образуване на плод и узряване трябва да преобладават фосфорът и калийят. Може да се прилагат и органични торове, но торенето на тревни площи с оборски тор не е препоръчително, поради наличието на семена от плевели.
Начините на торене също са различни в зависимост от вида на растителността, която ще се тори както и от сроковете на торене. Те могат да бъдат разпръснат, редов, гнездов.
При разпръснатото торене торовете се внасят с основно наторяване на почвата, както и при подхранването и припосевното торене на тревни площи.
При редовото торене торовете се прилагат в бразди или в ивици при подхранването и припосевното торене по редови насаждения (жив плет и др.), както и около кореновата бала на ново засадените едро размерни дървета.
При гнездовото торене торовете се внасят на местата на засаждане на дървета, храсти и някои многогодишни цветя.
Въпреки, че лалето е доста пластична култура, т.е. лесно се приспособява към почти всякакви почвени и климатични условия, най-добре се развива на открити, слънчеви и защитени от ветрове места. По-късните сортове понасят засенчване, при което цъфтежът им се удължава.
Преди засаждане луковиците се сортират, като болните и наранените се отделят. Дезинфекцията с подходящи препарати е гаранция за здрави растения.
Луковиците се засаждат през есента (от края на септември до средата на октомври) на лехи. Предварително се отварят бразди, които се покриват с почвата от следващата бразда. Дълбочината на засаждане зависи от механичния състав почвата, както и от вида и големината на луковиците. По-дребните се засаждат по-плитко, а по-едрите – по-дълбоко. Съществува неписано правило че дълбочината на засаждане трябва да се равнява на 2-3 пъти диаметъра на луковицата. Същото се отнася и за разстоянията между тях. Препоръчва се след засаждането лехите да се мулчират (покрият) със слама или торф. По този начин луковиците се предпазват от измръзване и пресушаване през есента когато се вкореняват.
На много тежки глинести почви лалето не се развива добре и в такива случаи трябва да се внасят едрозърнест речен пясък или перлит. Почвите с кисела реакция (Ph<6) са неподходящи за отглеждането му. Най-добре е, когато почвената реакция е неутрална до слабо алкална. Много леките песъчливи почви също не са подходящи за отглеждане на лалета и изискват внасяне на оборски тор или торф. Внасянето на пресен оборски тор, дори и в малки дози, при засаждането води до загниване на кореновата система. Ако почвата не е особено плодородна преди засаждане е препоръчително бавно действащ тор, например костно брашно. Отглежданите в контейнери луковици се нуждаят от редовно подхранване за разлика от тези в градината, тъй като запасите от хранителни вещества бързо се изчерпват. Използват се течни торове или такива с дълготрайно действие.
През вегетацията почвата трябва да се плеви редовно и да се поддържа умерена влага. Това спомага за увеличаване на височината на цветоносното стъбло и за по-продължителен цъфтеж. Засушените растения формират по-дребни луковици, а ново формираните луковици се удълбочават в почвата.
При луковиците за доотглеждане (за наедряване) цветовете се отстраняват. Това мероприятие (декапитация) се прави в момент, когато цветовете са отворени (прашецът в прашниковите торбички е напълно узрял). Тази манипулация се извършва ръчно. Всички цветове се събират и се изнасят далеч от площите, засадени с лалета. Необходимо условие е листата и цветоносното стъбло да се запазят, след прецъфтяване, тъй като продължават да асимилират и да натрупват пластични вещества в луковицата.
Луковиците на лалетата най-добре ежегодно да се изваждат от почвата, когато листата пожълтеят наполовина и покривната люспа на луковицата придобие светлокафяв цвят (май-юни). Не трябва да се избързва или закъснява с това мероприятие. Рано извадените луковици не успяват да узреят. Те са слабо устойчиви на болести и през следващата година не се развиват добре. Закъснялото изваждане (при пълно засъхване на надземната част) води до загуба на посадъчен материал – малките луковици се разпадат и остават в почвата. Извадените луковици се поставят на тънък пласт в щайги и се просушават на сенчесто, проветриво място, след което се почистват и се сортират. Не трябва да се излагат на слънце, дори и за кратко време! Съхраняват се до есента в сухи, тъмни и хладни помещения.
[gallery ids="2302,2301,2300,2299,2298,2297"]
Първата стъпка след като мине времето на снеговалежите е туите и юките да се отвържат. Тъй като през зимата са били овързани с въже или опаковани с мрежа за да запазят формата си и да се предпазят от повреди.
Задължителен етап в отзимяването на градината е събирането на останалата от предишната година шума, крилатки и паднали клонки. След това тревата се отзимява като се „аерира“. Това може да се прави с гребло, но за предпочитане е да се извърши с аератор. По този начин се премахва мъхът от повърхността на почвата, дава се възможност да навлезе въздух към корените на тревата, улеснява се растежа на новата трева. Ако има плевели в тревата те могат да се премахнат ръчно в случай, че са малко количество или с хербициди, ако са в по-големи количества. След аерирането на тревата е добре да се хвърли смес от пясък и торф или дори само пясък, заедно с комбиниран минерален тор NPK при норма 20-25 g/m2., за да се подобрят качествата на горния слой на почвата.
Резитби
През март и април растенията все още нямат листа или тъкмо започват да се разлистват. Това е подходящо време, за да се подрежат храстите и розите. Препоръчва се резитбата да се прави, когато е преминала опасността от късни пролетни слани. Ако е студено и замръзнало, новите пъпките, както и стеблата могат да измръзнат. Вечнозелените храсти обикновено се подрязват малко, премахват се повредените и измръзнали клонки, стимулира се естествения процес на изкарването на нови, здрави и силни клонки и се оформя красива корона на храста.
Широколистните храсти изискват повече подрязване. Освен за освежаване и оформяне, подрязването при тях стимулира образуването на многобройни и едри цветове. При растенията с обагрени стебла и листа подрязването стимулира изкарването на нови интензивни на цвят стебла и листа. За храстите, които цъфтят на тазгодишни клонки т.е. на клонки, образуващи се през настоящата година, се препоръчва в края на март или началото на април старите стебла да се подрежат на около 20-30 см височина от земята. Така се стимулира растежа на повече нови стебла, което води до образуването на повече на брой и по-едри цветове. Такива храсти са спиреите, будлеята, хортензията. При храстите с ефектни стебла като белия дрян или с ефектни листа като червено листната смрадлика, също се препоръчва силно изрязване на стеблата, на 15-25 см височина от земята.
Рязането на обикновените, чайно-хибридни рози, става веднага след като се махне натрупаната около тях почва, с която са били „зазимени“ през зимата. То се прави на 10-тина см от земята, като растенията се изрязват на 3 или повече пъпки в зависимост от търсения ефект.
Рязането се прави с остри лозарски ножици. За по-дебелите клонки и издънки може да се използват специални ножици с дълги дръжки или трион с фини зъби. Рязането се прави под наклон, винаги над пъпка, обикновено външна или от страната, от където искаме да се образува новото разклонение. При храсти със срещуположни пъпки (като люляка, например) отреза се прави хоризонтален, над пъпките за да се развият балансирани клонки от двете пъпки.
Прекопаване
Друго което трябва да се направи в градината е да се окопаят храстите и многогодишните цветя. Пролетното прекопаване се прави на по-голяма дълбочина, на 10-15 см.
След резитбата и окопаването се препоръчва храстите, дърветата и многогодишните цветя да се наторят. Много подходящ е прегорелият оборски тор, тъй като освен това подобрява структурата на почвата. Когато използването му е нецелесъобразно (например в градски условия) се препоръчва използването на комбиниран NPK (азот-фосфор-калий) тор. Торът се разпръсква равномерно върху разрохкана почва при средната норма на торене е 50g/m2 и се зарива на 5-8см. След това се полива обилно. За тревните площи се препоръчва подхранване с комбиниран тор – NPK през пролетта при норма 20-25 g/m2.
Добре е да се прегледат растенията за болести: акари, въшки, гъбични повреди и др. и съответно да се напръкат с подходящ препарат. Пръскането се прави върху сухи растения и е задължително да няма валежи поне 24 часа след това за да не се отмие препарата.
Профилактика
След зимата също така трябва да прегледаме техническото състояние на косачката. Ако тя е с бензинов мотор, е необходимо да се почисти или смени свещта, ако е много замърсена. Трябва също да се прегледа въздушният филтър. Добре е ножът на косачката да се свали и да се заточи машинно, за да е готов за работата през сезона: може да се занесе в специализиран сервиз. В зависимост от това колко често се използва машината, заточването може да се повтори още веднъж през лятото; обикновено когато „започне да накълцва“ краищата на тревата е време за точене. Също така преди сезона трябва да се смени маслото на косачката.
