Изграждане на перфектен тревен чим

Изграждане на зелени площи

Перфектен тревен чим – мечта на всеки щастливец, успял да се сдобие с къща и собствен двор. Безспорно добрата трева гарантира естетичния вид на всеки парк и градина. Все повече хора осъзнават, че добре изглеждащата трева изисква много грижи и успешното създаване на тревен килим зависи от качественото изпълнение на всички последователни етапи – от подбора на тревната смеска до потробностите по поддържането на тревната площ.
Ако желаете да притежавате в двора на къщата си късче от елитно английско имение, запретнете ръкави, защото ще ви се наложи здраво да се потрудите!

ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА
Подготовката на почвата е един от най – важните моменти в това начинание. Желателно е първо да се проверят дренажните и качества. Ако те не са добри, може да се направи дренаж от дребнотрошен чакъл, над него пясък и почвен слой, по възможност от песъчлива почва. Тежките почви не са подходящи и създават лоши условия за кореновата система. Теренът се почиства от камъни и отпадъци. Почвата се обработва на дълбочина 25-30 см с мотофреза. Внасят се торове, най – добре комбинирани NPK (азот, фосфор, калий). Това е много важно за доброто вкореняване на тревата. Оборският тор не е подходящ, защото в него има много семена и плевели.
Добрият дренаж и прецизната обработка са най-важният залог за успеха.

ИЗГРАЖАДНЕ НА НАПОИТЕЛНА СИСТЕМА

За да изпълняват своите екологични и естетически функции, озеленените територии се нуждаят от правилно поливане, което едва ли може да се постигне ръчно. Климата в България има тенденции към засушаване, често се случва лятото да не вали дъжд с месеци.
За тези от вас, които искат да имат перфектно изглеждаща тревна площ, препоръчваме да си изградят поливна система преди засаждането на тревата, защото добавянето и в последствие, винаги е по-трудно, съществуващият тревен чим се унищожава, местата където са изкопани каналите често слягат в последствие, трябва допълнително да се вкарва почва, да се подсява и заравнява. Разбира си остава народната „поговорка по – добре късно отколкото никога”. Подробностите около изграждането на напоителна система, ще разгледаме в следваща статия.

ЧИСТ ВИД ИЛИ СМЕСКА?

Логично всеки си задава въпроса какво точно да използва. Предимствата на тревните смески е безспорен факт. Комбинация от няколко вида треви с различни качества дава възможност по-бързо да се постигне равномерен, конкурентно способен и плътен чим, благодарение на съчетанието между различни жизнени форми, които взаимно се допълват, без да се потискат.
Ето някои просто правила, които със сигурност ще са от полза при избора на тревна смеска:
1)Трябва да е ясно как ще се използва тревата. В това отношение тревните смески се делят на устойчиви на утъпкване и такива, които търпят по-малка интензивност на натоварване, но имат по-фина и нежна листна маса.
2)Друго важно условие е къде ще се развива тревата – на слънце или на сянка. Добре е ако има изградена поливна система, но ако тя липсва, е по разумно да се избере някоя сухоустойчива тревна смеска.
3)Засяването с един вид трева (монокултура) се избягва поради очевидните рискове – подобен род насаждения са с повишени изисквания. И все пак понякога това се налага. Тук е мястото да отбележим нарастващото търсене в България на троскот (Cynodon dactylon) като алтернатива на тревата. Той е силно устойчив на суша, утъпкване и засолени почви. Използва се за укрепване на скатове, пътища, както и за паркове и градини. Недостатъкът му е че листната маса е много груба и твърда, както и това че, няма добър естетичен вид.
Друга тенденция е нарастването на търсенето на т.нар. „мавритански поляни” или „цъфтящи поляни”. Това са тревни смески които включват семена на различни полски цветя. Важното при избора на такива смески е да се обърне внимание на височината на цветята в нея. Ако те са високи, подходящото им място е в отдалечен, самостоятелен кът в двора. Ако са ниски, може да се разпръснат по цялата площ.
От всичко казано дотук се разбира, че избора на семена е много сериозен момент при създаването на една тревна площ. Намаляването на разходите не би се усетило осезаемо, ако се пести от семена, защото те са по-малко от 10% от себестойността на тревните площи.

СЕИТБА

След избора на тревна смеска се извършва сеитбата. Равномерното засяване е предпоставка за добър резултат. Когато сеете ръчно, посевът се кръстосва в две перпендикулярни посоки. Най-общо трябва да се избягват студовете, сланите и дългите дъждовни периоди. Ако е осигурено необходимото поливане, може да се сее през целия период – от март до октомври. Посевната норма е 30-40 кг/дка. По-гъста от препоръчителната сеитба няма да ускори сгъстяването на тревния чим, напротив, в един момент тревата може да започне да се задушава.

Билкова спирала – източник на кулинарни треви около кухнята

Изграждане на зелени площи, Растения

Представете си връзка магданоз, растящ на шест метра от къщата в основната градина. Вие току що сте сварили супа и искате да я подправите, преди да я поднесете на масата. Но навън вали дъжд, а вие сте със своите плюшени домашни пантофки, за това не е възможно да излезете.
Магданозът и много други треви в градината остават необрани, тъй като са твърде далеч. Но ако се разположи леха с треви точно до кухненската врата, то няма да има проблем със събирането на реколтата.
В тревната спирала на хълмче земя с основа с ширина 1.6м, което се издига на височина от 1 до 1.3м се разполагат всички основни кулинарни треви. Тук присъстват различни условия в плана на дренаж и осветеност, което дава възможност да се използват слънчевите сухи за такива богати на масла треви, като мащерка, конски босилек, розмарин и влажните сенчести места за листната зеленина – такава като мента, магданоз, лук и кориандър. Долу върху спиралата се намира малко застлано с лента езерце, в което може да се отглежда пореч или воден орех. Тревната спирала е удобно да се полива с апарат за напояване разположен отгоре.

Шедьоврите на парковото изкуство в България – двореца в град Балчик

Паркове

Селището Балчик възниква през VI век пр.Хр като гръцка колония. Неговите първи заселници го наричат Круной (извор) поради изобилието от бликащи извори в околността. Развитието на лозарството е причина по-късно града да приеме името Дионисопол. Сегашното име на града се споменава през XVI век.
По време на османското робство в близост до града са изградени няколко каменни воденици. Главните източници на вода са изворите Акбунар (Бял кладенец) с дебит 300 л/сек и Данакьоз (Телешко око), от които водата е излизала под налягане. Водениците се запазили до началото на Румънската окупация (1913) в Североизточна България. Благодарение на изобилието на изворна вода територията на днешния парк е била като зелен оазис сред варовитите и незалесени хълмове. През 1921г. при обиколката си на Добруджа, румънската кралица Мария забелязва това приказно място. То и напомня за красотата на остров Малта, където е преминало детството й. По нейно желание са купени водениците, лозята и овощните градини – терен по крайбрежието с обща площ около 360 дка. Паркът е оформен по проект на френския паркостроител Юлиус Жанин (1879-1936).
Изграждането на двореца започва през 1924г. под личното ръководство на италианските архитекти Америго и Аугустино. Основното строителство продължава до 1931г. След това до 1936г. са построени помощните сгради – караулката, вилите „Сюита”, „Избънда”, „Синята стрела”, „Моара”, „Гъбата”, „Гутман”, „Принц Николай”. Архитектурата на сградите е смесица от стилове – старобългарски, мавритански, готически и ориенталски. Като общо впечатление, обаче, се налага ориенталският стил.
Паркът е разположен по протежението на крайбрежието, източно от двореца, и обхваща площ от 50дка. Ивицата има ширина 60-70м, дължина повече от 400м и денивелация на терена от 0 до 40м. В строителството се отличават 3 етапа – първоначално е оформена частта около двореца и водопада, след това голямата крайбрежна тераса около „Римската баня” и накрая – „Градината на Аллаха”. Тези елементи определят и скелета на общата композиция на парка, в която преобладава геометричният стил. В парка се открояват няколко обособени части:
-Централна част около двореца
-Теренът около вила „Гъбата”
-Парковият кът при вила „Избънда”
-Парковият кът при вила „Сюита”
-„Градината на Аллаха”
-Градината при ротондата „Римската баня” и Алеята с кремовете
-Гетсиманската градина
-стопанска част и опитно поле
През 1926г., като се съобразява с денивелацията на терена, Ю.Жанин оформя терасите. Те са наредени амфитеатрално над самата сграда на двореца и го свързват композиционно с терена, малката декоративна сграда, наречена „Пушалня”, и околната среда.
След изграждането на терасите зад двореца и над него през 1929г. е построена калдъръмената алея, която свързва двореца, изхода и вила „Избънда”. В близост до алеята през 1929-1931г. е оформен красив водопад с височина на пада 8-10м.
Парковата част, която следва рекичката и водопада и носи името „Синята вълна”, е изградена и оформена по протежение на най-ниската крайбрежна тераса през 1930-1933г. По дългата й ос са изградени множество канали и басейни. Интересен елемент в композицията на този кът е „Римската баня”. В нея сполучливо е използвана и вградена от архитектите стара чешма (от 1865г.), а също и оригинален правоъгълен басейн.
След изграждането на „Синята вълна” като задънка на Алеята с кремовете, е направен малък параклис (1932г.) Непосредствено до него през 1933-1936г. започва строежът и на т.нар. Гетсиманска градина. Тя е разположена в най-източната част на парка. По нейната дълга ос, по подобие на парковия кът „Синята вълна”, са прекарани канали. Този кът е характерен с обилна растителност и някои редки дървесни и храстови видове – хинап, райска ябълка, нар, смокиня, холандски лалета, бегонии, кремове и др.
Върху най-горната тераса над парковия кът „Синята вълна” през 1931г. е построена едноименна вила „Принц Николай”. Непосредствено до нея се оформя и парков кът, наречен „Градината на Аллаха”. Дългият воден канал, редицата кипариси, многото декоративни кюпове (теракота), пренесени специално от Бесарабия, и изобилието от цветя дават основание това затворено пространство да бъде причислено стилово към мавританските дворове.
През 1933-1935г. след „Градината на Аллаха” е оформен теренът между вилите „Гутман” и „Сюита”, разположен върху най-горната тераса, точно над двореца.
Изграждането на пространството около вила „Гъбата” се осъществява през 1933-1935г. На това място между съществуващите лозя е прокарана само алейна мрежа. С много умение и вкус е използвана малка рекичка – с нейната вода са изградени два водопада. Те умело са включени в околното пространство (единият висок 8м, а другият 18м). Водите на рекичката са преведени по специални канали, разположени по дългите оси на всяка от терасите.
Целият комплекс е наситен с много паркови и архитектурни елементи. Подпорните стени преодоляват майсторски теренните разлики и придават хармонична специфика на архитектурата на комплекса. Характерните декоративни елементи – вазите и кюповете, са пренесени специално от Бесарабия. Обилна и разнообразна декоративна растителност, наброяваща понастоящем повече от 200 декоративни дървесни и храстови вида, над 500 вида цветя и около 600 вида кактуси, допълва архитектониката и обемно-пространственото изграждане на парка.
След смъртта на Ю.Жанин паркът е поверен на швейцареца Гутман. За неговата работа по поддържането на парка липсват данни. По време на Втората световна война паркът е изоставен. През 1946г. по силата на междудържавна спогодба румънската държава предава кралската резиденция на България. Комитетът по култура и изкуство превръща двореца в почивен комплекс за дейците на науката, културата и изкуството.
По това време парка е в много лошо състояние – разрушени са доста подпорни стени вследствие свличане на почвените пластове, растителността е изоставена без грижи. Същата година започва постепенното възстановяване на отделните паркови части.
През 1952-1953г. с постановление на Министерския съвет паркът при двореца „Балчик” е обявен за филиал на Университетската ботаническа градина в София. За технически ръководител е назначен В.Момчилов. В продължение на 13-14 години (1954-1968г.) под ръководството на директора на Университетската градина – Никола Минчев, е създадена богата и красива колекция от кактуси. Свличане на земни маси през 1956г. разрушава един от интересните паркови елементи – т.нар. „Пушалня”, разположена западно от двореца.
През 1965-1968г. са предприети редица мерки около двореца и плажа пред него, за да се заздрави терена и да се запази съществуващия парк, вече оценен като произведение на парковото изкуство.
В наши дни територията на бившата резиденция на румънската кралица Мария е със статут на културна ценност.
През 1987г. комплексът е деклариран за паметник на културата, като наименованието му е „Архитектурно-парков комплекс „Двореца”.
През 2002г. комплексът е обявен за групов архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парковото изкуство с категория „от национално значение”
„Архитектурно-парков комплекс „Двореца” е един от 100-те национални туристически обекта. Дворецът е отворен за посетители целогодишно, включително в почивни и празнични дни. Достъпът до него става срещу такса от 10лв за възрастни,2лв за деца (от 7 до 18). Входът е безплатен за деца до 7 години и хора с увреждания. На територията на двореца се организират редица културни мероприятия. Комплекса разполага с две конферентни зали, експозиционни зали и галерия. Част от вилите в комплекса днес са обособени като вилно селище с три звезди.