Зюмбюл – Hyacinthus orientalis

Произходът на зюмбюла е Африка, Азия и Средиземноморието. На височина достига 20-30см. Цъфти през пролетта, с бели, розови, сини, червени или жълти цветове.
Предпочита слънчеви места, богата на хранителни вещества почва, добре обработена и с лек механичен състав.
След като прецъфти, поливането силно се намалява и листата като пожълтеят и засъхнат се отрязват, а луковицата се изважда от саксията, просушава се на слънце за 1-2 часа, почиства се от коренчетата и земята и се съхранява на сухо и проветриво място 1-2 месеца при около 25 градуса, а после – при около 15-17 градуса. Ако го отглеждате в градината, луковиците се изваждат през юни-юли.
Размножава се чрез луковици. Тъй като размножителният коефициент е нисък, могат да се приложат два метода за повишаването му – нарязване или издълбаване на дъното на луковицата. Избират се едри, здрави луковици. След манипулацията се нареждат с дъното нагоре в щайги. Съхраняват се при температура 30 градуса С и влажност 80%. Наесен луковиците-майки с образуваните нови луковички, без да се оронват, се засаждат. В края на вегетацията, след изваждането, луковиците се разделят и се засаждат поотделно.

Билкова спирала – източник на кулинарни треви около кухнята

Представете си връзка магданоз, растящ на шест метра от къщата в основната градина. Вие току що сте сварили супа и искате да я подправите, преди да я поднесете на масата. Но навън вали дъжд, а вие сте със своите плюшени домашни пантофки, за това не е възможно да излезете.
Магданозът и много други треви в градината остават необрани, тъй като са твърде далеч. Но ако се разположи леха с треви точно до кухненската врата, то няма да има проблем със събирането на реколтата.
В тревната спирала на хълмче земя с основа с ширина 1.6м, което се издига на височина от 1 до 1.3м се разполагат всички основни кулинарни треви. Тук присъстват различни условия в плана на дренаж и осветеност, което дава възможност да се използват слънчевите сухи за такива богати на масла треви, като мащерка, конски босилек, розмарин и влажните сенчести места за листната зеленина – такава като мента, магданоз, лук и кориандър. Долу върху спиралата се намира малко застлано с лента езерце, в което може да се отглежда пореч или воден орех. Тревната спирала е удобно да се полива с апарат за напояване разположен отгоре.

Японски клен (Acer palmatum)

Японският клен е естествено разпространен в Япония и Корея. Представлява ниско, листопадно дърво или храст със заоблена корона. Максималната му височина е 6-8м. Цъфти преди разлистването, със събрани съцветия, които се появяват рано на пролет. Листата са 5-9 делни, яйцевидноланцентни, заострени, дълги 4 – 10см. Плодовете са крилатки събрани по две.
Палмоволистният клен се развива най-добре на полусянка. Той е средно студоустойчив и предпочита богатите почви. Размножава се чрез семена, отделните форми – чрез присаждане. Формите с червена, лилава и други багри на листата трябва да се разполагат на по – слънчеви места за да запазят оцветяването си, в противен случай листата стават зелени. Най-често се използва като акцент в градината, в близост до алпинеума, на балкона. Много подходящ и ефектен е за бонзай.
Болести от които страда са вертицилийно увяхване, брашнеста мана, листни петна, некрози по кората, некротична вирусна мозайка, бактериални петна по листата, гниене на дървесината.
Негови неприятели са: листни въшки, ериофидни и паяжинести акари, златки и дървесинояди.

Pin It on Pinterest