Шедьоврите на парковото изкуство в България – двореца в град Балчик

Селището Балчик възниква през VI век пр.Хр като гръцка колония. Неговите първи заселници го наричат Круной (извор) поради изобилието от бликащи извори в околността. Развитието на лозарството е причина по-късно града да приеме името Дионисопол. Сегашното име на града се споменава през XVI век.
По време на османското робство в близост до града са изградени няколко каменни воденици. Главните източници на вода са изворите Акбунар (Бял кладенец) с дебит 300 л/сек и Данакьоз (Телешко око), от които водата е излизала под налягане. Водениците се запазили до началото на Румънската окупация (1913) в Североизточна България. Благодарение на изобилието на изворна вода територията на днешния парк е била като зелен оазис сред варовитите и незалесени хълмове. През 1921г. при обиколката си на Добруджа, румънската кралица Мария забелязва това приказно място. То и напомня за красотата на остров Малта, където е преминало детството й. По нейно желание са купени водениците, лозята и овощните градини – терен по крайбрежието с обща площ около 360 дка. Паркът е оформен по проект на френския паркостроител Юлиус Жанин (1879-1936).
Изграждането на двореца започва през 1924г. под личното ръководство на италианските архитекти Америго и Аугустино. Основното строителство продължава до 1931г. След това до 1936г. са построени помощните сгради – караулката, вилите „Сюита”, „Избънда”, „Синята стрела”, „Моара”, „Гъбата”, „Гутман”, „Принц Николай”. Архитектурата на сградите е смесица от стилове – старобългарски, мавритански, готически и ориенталски. Като общо впечатление, обаче, се налага ориенталският стил.
Паркът е разположен по протежението на крайбрежието, източно от двореца, и обхваща площ от 50дка. Ивицата има ширина 60-70м, дължина повече от 400м и денивелация на терена от 0 до 40м. В строителството се отличават 3 етапа – първоначално е оформена частта около двореца и водопада, след това голямата крайбрежна тераса около „Римската баня” и накрая – „Градината на Аллаха”. Тези елементи определят и скелета на общата композиция на парка, в която преобладава геометричният стил. В парка се открояват няколко обособени части:
-Централна част около двореца
-Теренът около вила „Гъбата”
-Парковият кът при вила „Избънда”
-Парковият кът при вила „Сюита”
-„Градината на Аллаха”
-Градината при ротондата „Римската баня” и Алеята с кремовете
-Гетсиманската градина
-стопанска част и опитно поле
През 1926г., като се съобразява с денивелацията на терена, Ю.Жанин оформя терасите. Те са наредени амфитеатрално над самата сграда на двореца и го свързват композиционно с терена, малката декоративна сграда, наречена „Пушалня”, и околната среда.
След изграждането на терасите зад двореца и над него през 1929г. е построена калдъръмената алея, която свързва двореца, изхода и вила „Избънда”. В близост до алеята през 1929-1931г. е оформен красив водопад с височина на пада 8-10м.
Парковата част, която следва рекичката и водопада и носи името „Синята вълна”, е изградена и оформена по протежение на най-ниската крайбрежна тераса през 1930-1933г. По дългата й ос са изградени множество канали и басейни. Интересен елемент в композицията на този кът е „Римската баня”. В нея сполучливо е използвана и вградена от архитектите стара чешма (от 1865г.), а също и оригинален правоъгълен басейн.
След изграждането на „Синята вълна” като задънка на Алеята с кремовете, е направен малък параклис (1932г.) Непосредствено до него през 1933-1936г. започва строежът и на т.нар. Гетсиманска градина. Тя е разположена в най-източната част на парка. По нейната дълга ос, по подобие на парковия кът „Синята вълна”, са прекарани канали. Този кът е характерен с обилна растителност и някои редки дървесни и храстови видове – хинап, райска ябълка, нар, смокиня, холандски лалета, бегонии, кремове и др.
Върху най-горната тераса над парковия кът „Синята вълна” през 1931г. е построена едноименна вила „Принц Николай”. Непосредствено до нея се оформя и парков кът, наречен „Градината на Аллаха”. Дългият воден канал, редицата кипариси, многото декоративни кюпове (теракота), пренесени специално от Бесарабия, и изобилието от цветя дават основание това затворено пространство да бъде причислено стилово към мавританските дворове.
През 1933-1935г. след „Градината на Аллаха” е оформен теренът между вилите „Гутман” и „Сюита”, разположен върху най-горната тераса, точно над двореца.
Изграждането на пространството около вила „Гъбата” се осъществява през 1933-1935г. На това място между съществуващите лозя е прокарана само алейна мрежа. С много умение и вкус е използвана малка рекичка – с нейната вода са изградени два водопада. Те умело са включени в околното пространство (единият висок 8м, а другият 18м). Водите на рекичката са преведени по специални канали, разположени по дългите оси на всяка от терасите.
Целият комплекс е наситен с много паркови и архитектурни елементи. Подпорните стени преодоляват майсторски теренните разлики и придават хармонична специфика на архитектурата на комплекса. Характерните декоративни елементи – вазите и кюповете, са пренесени специално от Бесарабия. Обилна и разнообразна декоративна растителност, наброяваща понастоящем повече от 200 декоративни дървесни и храстови вида, над 500 вида цветя и около 600 вида кактуси, допълва архитектониката и обемно-пространственото изграждане на парка.
След смъртта на Ю.Жанин паркът е поверен на швейцареца Гутман. За неговата работа по поддържането на парка липсват данни. По време на Втората световна война паркът е изоставен. През 1946г. по силата на междудържавна спогодба румънската държава предава кралската резиденция на България. Комитетът по култура и изкуство превръща двореца в почивен комплекс за дейците на науката, културата и изкуството.
По това време парка е в много лошо състояние – разрушени са доста подпорни стени вследствие свличане на почвените пластове, растителността е изоставена без грижи. Същата година започва постепенното възстановяване на отделните паркови части.
През 1952-1953г. с постановление на Министерския съвет паркът при двореца „Балчик” е обявен за филиал на Университетската ботаническа градина в София. За технически ръководител е назначен В.Момчилов. В продължение на 13-14 години (1954-1968г.) под ръководството на директора на Университетската градина – Никола Минчев, е създадена богата и красива колекция от кактуси. Свличане на земни маси през 1956г. разрушава един от интересните паркови елементи – т.нар. „Пушалня”, разположена западно от двореца.
През 1965-1968г. са предприети редица мерки около двореца и плажа пред него, за да се заздрави терена и да се запази съществуващия парк, вече оценен като произведение на парковото изкуство.
В наши дни територията на бившата резиденция на румънската кралица Мария е със статут на културна ценност.
През 1987г. комплексът е деклариран за паметник на културата, като наименованието му е „Архитектурно-парков комплекс „Двореца”.
През 2002г. комплексът е обявен за групов архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парковото изкуство с категория „от национално значение”
„Архитектурно-парков комплекс „Двореца” е един от 100-те национални туристически обекта. Дворецът е отворен за посетители целогодишно, включително в почивни и празнични дни. Достъпът до него става срещу такса от 10лв за възрастни,2лв за деца (от 7 до 18). Входът е безплатен за деца до 7 години и хора с увреждания. На територията на двореца се организират редица културни мероприятия. Комплекса разполага с две конферентни зали, експозиционни зали и галерия. Част от вилите в комплекса днес са обособени като вилно селище с три звезди.

Шедьоврите на парковото изкуство в България – парк “Евксиновград” гр. Варна

Този шедьовър на българското парково изкуство се намира на 8км североизточно от Варна. Разположен върху крайморска ивица с дължина 3 км. В източния край на парка, в близост до морето, са руините на ранновизантийска крепост, която огражда малък нос известен с турското име Чаталташ (раздвоен). По – рано носът се е наричал „Свети Яни”, на името на манастира „Яни колеси”, от който има запазени останки до ден днешен.
Паркът е изграден върху наклонен на юг, насечен терен. Земите му са заети с лозя и отделни екземпляри плодни дървета. Западно от нос Соганлък площта на парка се пресича от река Кестричка бара.
Изграден е като лятна резиденция на Княз Батенберг (1879 – 1886), дворецът се намира в средата на парка. Строежът му започва през 1881г. по проект на австрийския архитект Теобалд Лерс.
Югозападно от двореца се намирал манастирът „Св. Димитър”, построен в началото на 19 век. На негово място през 60-те години на 20 век са построени вили за почивка на членовете на правителството и на ЦК на БКП.
През 1884г., когато дворецът е още в строеж, по покана на Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Пецолд, парков директор при принц Фридрих Нидерландски. След 2 години пред проектни проучвания Карл изготвя проект, съобразен с желанията на българския княз и одобрен от него. Детронирането на Батенберг спира изпълнението на проекта.
През 1888г. цар Фердинанд привлича в България френските специалисти Едуард Андре и Анри Мартине, за да изготвят проект за оформяне на парка и да осъществят изпълнението му. Реализацията на проекта започва 1890г. В периода 1890 – 1892г. се извършват основните работи по трасирането на партерната част и моделирането на терена. Засадена е едроразмерна растителност, внесена от Италия, Унгария, Франция и Цариград. В изграждането на парка взимат участие също французинът Жан Моризе и чехите Антон Краус и Йозев Крехан. В края на 1893г. напълно е завършен парка на териториите южно, западно и северозападно от двореца. За напояване на парковите площи е изграден водопровод с 69 хидранта. По предложение на княгиня Мария – Луиза с указ на Фердинанд от 27 август 1893г. паркът е преименуван от „Сандрово” на „Евксиновград” – от гръцкото име на Черно море (Евксейнос понтос – гостоприемно море).
От 1895г. западно и източно от двореца започва усвояването на нови територии. Под ръководството на лесовъда Байкушев се залесява местността около нос Чаталташ. До 1912г. в основни линии е изградена плановата композиция на парковата част от крайбрежието, която се разстила значително на север около двореца. Партерът пред двореца – водната площ с бронзовите фигури и статуята на Нептун, доставена от Франция, е напълно завършен.
За селектирането на дървесните и храстови видове е поканен немския дендролог Ноймайер от Горската академия в Тарант. От 1921г. паркът е регистриран като филиал на царските ботанически градини. Голяма заслуга за доброто му поддържане през онези години има Георги Шипаров. През 1935г. негов приемник става Валтер Зибенхюнер. През същата година В. Зибенхюнер започва оформянето на Английската градина, на мястото на старо лозе, източно от оранжериите. Тя се отделя като парков сектор с пейзажна планировка и изключително разнообразие от дървесни и храстови групи. През 1940г. брястовете започват да загиват и поради това са подменени с дъб и липа.
Композиционно паркът се дели на два сектора – югозападен, наречен Френски парк, и североизточен – Английски парк. Във Френския парк доминира дворецът, като пред него се разстилат на две нива партери с геометрично решение. Композицията на партерите е изградена в ос с двореца и морето. На първата тераса е разположен малък басейн с водни лилии, а на втората е създаден боскетен сектор.
През 1953г. площта на парка е увеличена със 150 декара. Новите територии се оформят по проект на арх. Борис Шангов. От 1962г. под ръководството на проф. Л.Стойчев, инж. Колев, инж. Радев и инж. Кулелиев започва значителна реконструкция на растителните масиви. В новата част на парка и изградено значително строителство ръководено от Кирил Анчев, Димитър Керанов и Петър Събев.
В момента паркът се използва като резиденция на държавното ръководство, за посрещане на високопоставени гости. Посещенията на външни лица стават под формата на предварително организирани групи в определен ден и час.

Pin It on Pinterest