Паркове
Този шедьовър на българското парково изкуство се намира на 8км североизточно от Варна. Разположен върху крайморска ивица с дължина 3 км. В източния край на парка, в близост до морето, са руините на ранновизантийска крепост, която огражда малък нос известен с турското име Чаталташ (раздвоен). По – рано носът се е наричал „Свети Яни”, на името на манастира „Яни колеси”, от който има запазени останки до ден днешен.
Паркът е изграден върху наклонен на юг, насечен терен. Земите му са заети с лозя и отделни екземпляри плодни дървета. Западно от нос Соганлък площта на парка се пресича от река Кестричка бара.
Изграден е като лятна резиденция на Княз Батенберг (1879 – 1886), дворецът се намира в средата на парка. Строежът му започва през 1881г. по проект на австрийския архитект Теобалд Лерс.
Югозападно от двореца се намирал манастирът „Св. Димитър”, построен в началото на 19 век. На негово място през 60-те години на 20 век са построени вили за почивка на членовете на правителството и на ЦК на БКП.
През 1884г., когато дворецът е още в строеж, по покана на Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Пецолд, парков директор при принц Фридрих Нидерландски. След 2 години пред проектни проучвания Карл изготвя проект, съобразен с желанията на българския княз и одобрен от него. Детронирането на Батенберг спира изпълнението на проекта.
През 1888г. цар Фердинанд привлича в България френските специалисти Едуард Андре и Анри Мартине, за да изготвят проект за оформяне на парка и да осъществят изпълнението му. Реализацията на проекта започва 1890г. В периода 1890 – 1892г. се извършват основните работи по трасирането на партерната част и моделирането на терена. Засадена е едроразмерна растителност, внесена от Италия, Унгария, Франция и Цариград. В изграждането на парка взимат участие също французинът Жан Моризе и чехите Антон Краус и Йозев Крехан. В края на 1893г. напълно е завършен парка на териториите южно, западно и северозападно от двореца. За напояване на парковите площи е изграден водопровод с 69 хидранта. По предложение на княгиня Мария – Луиза с указ на Фердинанд от 27 август 1893г. паркът е преименуван от „Сандрово” на „Евксиновград” – от гръцкото име на Черно море (Евксейнос понтос – гостоприемно море).
От 1895г. западно и източно от двореца започва усвояването на нови територии. Под ръководството на лесовъда Байкушев се залесява местността около нос Чаталташ. До 1912г. в основни линии е изградена плановата композиция на парковата част от крайбрежието, която се разстила значително на север около двореца. Партерът пред двореца – водната площ с бронзовите фигури и статуята на Нептун, доставена от Франция, е напълно завършен.
За селектирането на дървесните и храстови видове е поканен немския дендролог Ноймайер от Горската академия в Тарант. От 1921г. паркът е регистриран като филиал на царските ботанически градини. Голяма заслуга за доброто му поддържане през онези години има Георги Шипаров. През 1935г. негов приемник става Валтер Зибенхюнер. През същата година В. Зибенхюнер започва оформянето на Английската градина, на мястото на старо лозе, източно от оранжериите. Тя се отделя като парков сектор с пейзажна планировка и изключително разнообразие от дървесни и храстови групи. През 1940г. брястовете започват да загиват и поради това са подменени с дъб и липа.
Композиционно паркът се дели на два сектора – югозападен, наречен Френски парк, и североизточен – Английски парк. Във Френския парк доминира дворецът, като пред него се разстилат на две нива партери с геометрично решение. Композицията на партерите е изградена в ос с двореца и морето. На първата тераса е разположен малък басейн с водни лилии, а на втората е създаден боскетен сектор.
През 1953г. площта на парка е увеличена със 150 декара. Новите територии се оформят по проект на арх. Борис Шангов. От 1962г. под ръководството на проф. Л.Стойчев, инж. Колев, инж. Радев и инж. Кулелиев започва значителна реконструкция на растителните масиви. В новата част на парка и изградено значително строителство ръководено от Кирил Анчев, Димитър Керанов и Петър Събев.
В момента паркът се използва като резиденция на държавното ръководство, за посрещане на високопоставени гости. Посещенията на външни лица стават под формата на предварително организирани групи в определен ден и час.
Поддържане на зелени площи
Отвързване и аериране
Първата стъпка след като мине времето на снеговалежите е туите и юките да се отвържат. Тъй като през зимата са били овързани с въже или опаковани с мрежа за да запазят формата си и да се предпазят от повреди.
Задължителен етап в отзимяването на градината е събирането на останалата от предишната година шума, крилатки и паднали клонки. След това тревата се отзимява като се „аерира“. Това може да се прави с гребло, но за предпочитане е да се извърши с аератор. По този начин се премахва мъхът от повърхността на почвата, дава се възможност да навлезе въздух към корените на тревата, улеснява се растежа на новата трева. Ако има плевели в тревата те могат да се премахнат ръчно в случай, че са малко количество или с хербициди, ако са в по-големи количества. След аерирането на тревата е добре да се хвърли смес от пясък и торф или дори само пясък, заедно с комбиниран минерален тор NPK при норма 20-25 g/m2., за да се подобрят качествата на горния слой на почвата.
Резитби
През март и април растенията все още нямат листа или тъкмо започват да се разлистват. Това е подходящо време, за да се подрежат храстите и розите. Препоръчва се резитбата да се прави, когато е преминала опасността от късни пролетни слани. Ако е студено и замръзнало, новите пъпките, както и стеблата могат да измръзнат. Вечнозелените храсти обикновено се подрязват малко, премахват се повредените и измръзнали клонки, стимулира се естествения процес на изкарването на нови, здрави и силни клонки и се оформя красива корона на храста.
Широколистните храсти изискват повече подрязване. Освен за освежаване и оформяне, подрязването при тях стимулира образуването на многобройни и едри цветове. При растенията с обагрени стебла и листа подрязването стимулира изкарването на нови интензивни на цвят стебла и листа. За храстите, които цъфтят на тазгодишни клонки т.е. на клонки, образуващи се през настоящата година, се препоръчва в края на март или началото на април старите стебла да се подрежат на около 20-30 см височина от земята. Така се стимулира растежа на повече нови стебла, което води до образуването на повече на брой и по-едри цветове. Такива храсти са спиреите, будлеята, хортензията. При храстите с ефектни стебла като белия дрян или с ефектни листа като червено листната смрадлика, също се препоръчва силно изрязване на стеблата, на 15-25 см височина от земята.
Рязането на обикновените, чайно-хибридни рози, става веднага след като се махне натрупаната около тях почва, с която са били „зазимени“ през зимата. То се прави на 10-тина см от земята, като растенията се изрязват на 3 или повече пъпки в зависимост от търсения ефект.
Рязането се прави с остри лозарски ножици. За по-дебелите клонки и издънки може да се използват специални ножици с дълги дръжки или трион с фини зъби. Рязането се прави под наклон, винаги над пъпка, обикновено външна или от страната, от където искаме да се образува новото разклонение. При храсти със срещуположни пъпки (като люляка, например) отреза се прави хоризонтален, над пъпките за да се развият балансирани клонки от двете пъпки.
Прекопаване
Друго което трябва да се направи в градината е да се окопаят храстите и многогодишните цветя. Пролетното прекопаване се прави на по-голяма дълбочина, на 10-15 см.
След резитбата и окопаването се препоръчва храстите, дърветата и многогодишните цветя да се наторят. Много подходящ е прегорелият оборски тор, тъй като освен това подобрява структурата на почвата. Когато използването му е нецелесъобразно (например в градски условия) се препоръчва използването на комбиниран NPK (азот-фосфор-калий) тор. Торът се разпръсква равномерно върху разрохкана почва при средната норма на торене е 50g/m2 и се зарива на 5-8см. След това се полива обилно. За тревните площи се препоръчва подхранване с комбиниран тор – NPK през пролетта при норма 20-25 g/m2.
Добре е да се прегледат растенията за болести: акари, въшки, гъбични повреди и др. и съответно да се напръкат с подходящ препарат. Пръскането се прави върху сухи растения и е задължително да няма валежи поне 24 часа след това за да не се отмие препарата.
Профилактика
След зимата също така трябва да прегледаме техническото състояние на косачката. Ако тя е с бензинов мотор, е необходимо да се почисти или смени свещта, ако е много замърсена. Трябва също да се прегледа въздушният филтър. Добре е ножът на косачката да се свали и да се заточи машинно, за да е готов за работата през сезона: може да се занесе в специализиран сервиз. В зависимост от това колко често се използва машината, заточването може да се повтори още веднъж през лятото; обикновено когато „започне да накълцва“ краищата на тревата е време за точене. Също така преди сезона трябва да се смени маслото на косачката.
